Re: Not so bad, actually - Why Soviet cities are insanely well designed …

On 3/30/2025 7:09 AM, Nick wrote:

On Sat, 29 Mar 2025 22:16:06 -0700, Radostina wrote:
 

Не ми харесва това, което става в ЕС, ама никак. Но имам опасението, че ще
трябва да се мине и през това. И че без кръв нещата няма да се оправят.

 

Честна дума, не знам какво точно става в ЕС.
От приятели, които живеят там, получавам противоречива информация.
Някои казват че всичко е наред и нищо не се е променило, други казват че
е станало много зле. Не знам на кого да вярвам. А тук по принцип няма
никаква инфромация за това какво става извън САЩ.

 На пръв поглед всичко е наред, аз продължавам да работя, мисля вече какво да
правя след пенсионирането ми (ако доживея до тогава де), но деградацията е
пълна и всичко се решава задкулисно. У нас се слушат началниците от
Брюксел, те пък слушат кой знае кого, защото идеите, които се пробутват и
решенията на тяхна основа противоречат на елементарния здрав смисъл.

За България долу горе ми е ясно. Макар че здравната и пенсионната система са ми мътилка.
Говорех за ЕС не знам какво става.
Приятели в ОК (Обединеното кралство) твърдят, яе нещата там рязко са се влошили, дори прекарват повече време в БГ отколкото в Англия (явно работата им позволява). Една приятелка в Холандия твърди, че при тях много са се влошили нещата.

А това, което казват в клипа, аз съм го видял с очите си - училището ми
беше на 10 минути път (като за първокласник), нямам спомен някой да ме е
водил до там в първи клас, освен в самото начало, докато науча пътя.
Магазините бяха на няма и 5 минути от нас.

 

Ами при мен и сега е така тук. Когато дъщеря ми беше в основното
училище, живеех точно срещу училището. Тя трябваше само да пресече малка
уличка. Прозорците на стаята й гледаха в прозорците на училището.
Гимназията й беше на 10-15 мин пеша, но можеше да вземе и автобус за 2
спирки. После синът ми вече като живеехме на друго място, ходеше на
училище или пеша или с колело, също на 10-15 мин пеша. Около мен на
около 1-2 мили има 3 shopping malls.

 Значи живееш в 15-минутен град ;)

Не съвсем защото пък около мен няма места за работа, освен ако не е в магазин или ресторант или в училищата. Като работех, работата ми беше на 30-35 мили.

А колко съседи познаваш по име? Аз навремето познавах целия блок, с двата
входа и част от съседните блокове до нашия.

Когато Артър беше малък и имаше много деца с които играеше, познавах много хора, предимно родителите на децата. Сега деца вече няма, не знам защо, а тези, които живееха тук, живечт другаде сега. Вече никой не познавам. Само едно семейство остана от времето когато аз дойдох. Жената е черна, мъжът бял, а синът им на годините на Артър. Само те, всички останали са нови. В апартамента над мен примерно собствениците се смениха 5 пъти. До мен живееха едни мексиканци (но бели, той беше инженер, Иван се казваше, не се шегувам)
но преди 2-3 години и те се преместиха, американците се местят МНОГО. И една възрастна жена мексиканка имаше малко по-надолу (пак бяла), Артър играеше с внуците й, но и тя явно се пенсионира и се върна в Мексико.
Сега вече никой друг освен това семейство с черната и белия не познавам.