Sujet : Промени
De : joyradost (at) *nospam* gmail.com (Radostina)
Groupes : soc.culture.bulgariaDate : 18. Apr 2025, 04:36:05
Autres entêtes
Organisation : A noiseless patient Spider
Message-ID : <vtshb8$26goe$1@dont-email.me>
User-Agent : Mozilla Thunderbird
Пиша докато все още мога...
И нали съм повечето време на легло, какво да правя...
Мисля за толкова много неща.
Просто не мога да повярвам, че всичко мина толкова бързо.
Почти всеки ден мисля за хората, които ги няма - и Иля Талев, и Тед, и Емо, Явор, Драго, Джина... колко весело беше през 90-те, интересни спорове, преживявания, Мартин Минчев и как се казваше този, с който спореха непрекъснато? Сега всички тези писания са загубени. Иначе с удоволствие бих ги чела да се посмея.
Гледам стари филми, от 40те и 50те, облеклото, маниерите, езикът, всичко е толкова изящно, издържано. Гледах един филм (Сиси) с Роми Шнайдер (на 17 г), на немски :-). Винаги изпитвам някакво благоговение пред нея :-) Помня ги като двойка с Ален Делон, предизвиква особено чувство за красота, трагедия и обреченост. Днес киното е мъртво. Нито има такива актьори, а специалните ефекти го правят неестествено и дори глупаво.
Аз много обичам киното като изкуство, но то вече не е изкуство. :-(
КАК успяхме да паднем толкова ниско в почти всяко едно отношение.:-(((
Оранжевият казва, че конституцията е неконституционна, не се шегувам, каза го. Сега по новините гледах имиграционни адвокати, в Сан Диего, интервю с тях, показаха и документите, казват им да напуснат страната, иначе ще ги депортират. US citizens, родени тук, единствената им вина е, че се занимават със случаи да защитават имигранти.
Показваха новородени, които Тръмп иска да депортира.
Вече си мисля, че нещо става с него, това поведение не е нормално.
Но вината е на тези, които са край него и осъзнават какво става, знаят че е незаконно и против дори здрав разум, но продължават да го подкрепят. Как допускаме всичко това и защо хората са безучастни.
Сериозно търся отговори. Човечеството ме отчая с невежеството и страха си още по време на пандемията, но сега отчаянието се засилва и превръща в безисходност.
А можехме (мисля че вече сме point of no return) да създадем общество в което няма бездомни, експлоатирани, гладни... хармонично, организирано, справедливо. Няма да го доживея. А имах толкова много идеи.
Съжалявам ако съм подразнила с разсъжденията си или мислите че пак се хваля или нещо подобно... не, наистина ме боли, защо винаги перверзни, зли и корумпирани хора диктуват живота ни. :-((((
https://www.youtube.com/watch?v=PMospfKQ4-YДокога?