Re: Not so bad, actually - Why Soviet cities are insanely well designed …

On 4/2/2025 10:16 PM, Nick wrote:

On Wed, 2 Apr 2025 20:46:47 -0700, Radostina wrote:
 

Бих искала да знам какво става с всички, които някога пишеха тук.
Стефановците, Юлияновците, Мики, Крейзи, нищо не знам за тях откак
напуснаха. Божанчев и жена му май за постоянно са се върнали в БГ. Тя
непрекъснато прави някакви видеа за да плюе по Русия и русофилите

 Стефан отдавна не съм го виждал, Никола Костов се премести отдавна да
живее в Ябланица и не се сме виждали също от доста време (когато правехме
локални сбирки на s.c.b), за Милко съм виновен, че скоро не съм му се
обаждал, Юлиан трябва да е професор в университета или в Гент или в
Льовен, Анри и той се премести да живее извън София.

Аз Анри го "виждам" във фейсбук отвреме навреме.
За другите нищо не знам.
Ами според мен пенсионер няма смисъл да живее в София.
На шума, мръсотията и скъпотията, ако няма друг начин де.
Но ако си пенсионер, много по-добре на село или малък град. Но чувам че има огромен проблем с водата. Като бях 2019 г отидох на гости на приятелка на "вилата" й. То е една малка къщичка, те са я градили, в покрайнините на Стара Загора. През повечето време нямаше вода, дойде за час-два и с маркуча се пълнеха кофи и бидони та поне за тоалетната и за миене на чинии да има, и каквото могат да сколасат да полеят градината.
Но там се разревах. Знаех, че нещо ще ме разреве ;-)
разреваха ме малките горски ягодки, не бях виждала от повече от 30 години. И смокинята на двора и черницата, и котетата, които се излежават мързеливо на двора, напомни ми на детството. Имахме щастливо и безгрижно детство, какво не бих дала да се върна в 60-те.

 Жената на Божанчев Тереза нещо ли се казваше?

Татяна.

 Това е, което знам за по-изявените участници в тази група.

За Кос също, Таркаланов, като се установиха професионално, изчезнаха. Ама сега всички трябва да наближават пенсионна възраст.
Хем ми се връща в БГ, хем не.
Повечето роднини и приятели вече не са меьду живите.
Ще съм далече от децата и внучките.
Здравословното ми състояние не позволява да се справям сама.
Ще ми липсва климата с 365 дни лято.
Но тук сега се задушавам, в Калифорния особено цените хвърчат нагоре, чувам в други щати бензинът е под $3, тук е $5. Една диня е $8.
Наемите по $3000-$4000.

 А, Стефан Манев се беше появил заедно с Любомир Гаврилов по едно време в
България, май бяха започнали някакъв политически „проект“ преди години, но
и него не съм го виждал откакто защити докторантура.

Той ми беше тук на гости, но много отдавна. И Мартин Минчев беше.
Но сериозно... и тук, и в БГ ще съм депресирана и подтисната.
Но не знам дали остана страна в света с нормална обстановка.
Преди мислех за Нова Зеландия или Лихтенщайн, но са безумно скъпи за мен. И отново, вече не мога да се справям сама. :-(((
Не знам дали защото остарявам или защото не знам колко имам още (наскоро две мои познати починаха от рак на гърдата), но все спомени нахлуват в мен - лагерните огньове, бригадите, играта на улицата до полунощ, миризмата на плодовете и зеленчуците от детството, оттогава не съм я мирисала, вече не миришат. Горските ягодки, горските виолетки, минзухари, кокичета. Хората бяха добри, отчивчиви.
А само като си помисля, че тази земя ни е дала всичко от което се нуждаем и ние с всички сили се оптваме да го разрувим и да пр**бем другарчето. Искам обратно в 60-те :-(((((

 С Чорби се виждаме всяка година поне по един път, когато се прибере
наоколо.

Аз съм много сама тук. На стари години самотата е най-страшното нещо.