Re: Меьду другото

On 5/1/2025 10:42 PM, Nick wrote:

On Thu, 1 May 2025 16:22:30 -0700, Radostina wrote:
 

https://www.actualno.com/starazagora/v-stara-zagora-oficialno-otkriha-

monument-sys-spytnik-bylgarija-1300-news_2440686.html
 

Навява спомени. Много спомени.
Цветана Гогошева е още жива, трябва да е над 80.
Но повечето ми колеги не са между живите :-(((
Горе на Аязмото са останали 9 човека, всички пенсионери, но поработват
отвреме навреме. Казват че всичко е потънало в бурени, изоставено. :-(((
2019 г. имах намерение да се кача до Тракийския университет и
обсерваторията, но покрай оправии с документи, не успях.

 

А 80-те кипеше живот, сигурно бяхме 100-ина души, повечето на възраст
под 30 години. Сградите нови, технологии нови, непрекъснато посещения от
руски, канадски, американски и френски учени. Сега явно в сянка от
някогашната слава. Част от апаратурата на този спътник е правена в Стара
Загора. Аз съм обработвала данни от него.
Дано вандалчетата не го унищожат.

 Не само при тебе така - от секцията, в която аз работех в института по
черна металургия сме останали само 4-ма човека, като аз съм най-младият.
 До пандемията се събирахме всяка година на 5-ти ноември, но сега не знам
колко човека ще дойдат. Има още двама живи, които бяха от съседната
секция.
 А черна металургия в България почти няма, остана само завода в Перник да
се мъчи. А това стратегически отрасъл, ама кой да ме слуша преди години,,
когато го обяснявах на простите седесари.
 Така, че остават само спомените. Миналата година попаднах на един
фоторепортер, който беше издал албум със снимки от Кремиковци. Подарих
един на една от колежките, мъжът и на която също беше работил там.
 Това са за съжаление последствията от скачането по площадите и викането на
„кой не скача е червен“.
 А можехме да запазим хубавите неща от онова време и да ги надградим с
хубавите неща от запад. Ама не би, „криворазбраната цивилизация“ още е
актуална за съжаление.
 

А де, и аз това казвах.
Трябваше да запазим каквото работеше.
Особено в селското стопанство.
В Стара Загора имаше Завод за запаметяващи устройства (ДЗУ)
Днес се видях с моя приятел от Харвард.
Беше дошъл с Иван Бъчваров да види лабораторията на Теньо Попминчев.
Стана ми тъжно, побелели сме, острели сме, а в моите спомени е все това усмихнато момче, което правеше "бели".
Никога няма да забравя, някой изпусна радиоактивна проба в една дълга тясна метална тръба и всички изпаднаха в паника, как ще я вадят, дори професорът. Той най-спокойно се усмихна, извади дъвката от устата си, сложи я на края на един молив, пъхна го в дупката и извади пробата :-)
Напоследък какви ли не спомени ми идват в главата.
Всичко е толкова променено, и един по един си отиват храта от детството и младостта ми. Де да имаше машина на времето.Искам обратно в б0-те.
Напоследък често си мисля, защо изобщо се мъча да живея...
Гледах един филм за Хемингуей.
Последните му години са били ад и няколко пъти е искал да се самоубие,
докато накрая го прави