Идолите на свободата. Краят на историята — една зловеща антиутопия
Автор: Андрей Романов за "Гласове"
Хората от по-старото поколение сигурно си спомнят този момент. През 1989-
та комунизмът в Европа рухна и точно тогава, на вълната на всеобщото
либерално ликуване и еуфория, изплува книгата на американския политолог
Фукуяма — Краят на историята. Днес това звучи комично и налудничаво, но
по онова време този човек съвсем сериозно уверяваше своите читатели — и
милиони хора му вярваха, — че историята е свършила, ето, демокрацията и
пазарната икономика са нейният епилог и венец, че човечеството няма към
какво повече да се стреми, ерата на щастието и хармонията на тази планета
под бдителното око на Брюксел и строгата палка на Пентагона вече е тук.
По думите му излизаше, че вечно неспокойната човешка мисъл през вековете
е завършила най-сетне своя път и социалните, политическите и нравствени
търсения на човечеството са приключили в онова, което един друг
англосаксонски автор описа навремето като Прекрасен нов свят. Намерен е
отговорът на вечните проблеми! Остава само уроците на либерализма и
глобализма да бъдат усвоени от народите по света като от прилежни ученици
в училище, — и няма да има повече войни и конфликти, хората ще се радват
на всеобщ просперитет на една успешно глобализирана планета, където ще
бъдат заличени границите между нации и държави, а националните,
културните и религиозните различия ще останат в миналото.
…
Сред най-абсурдните черти на либерализма е маниакалната му
съсредоточеност върху човешките права, които той разбира като безусловни
и абсолютни, независещи от социалния контекст и културните обусловености,
— като част от самата природа на човека, притежавана от него по
дефиниция. Учудващо е как една толкова абсурдна теория, противоречаща на
здравия разум, на очевидните аксиоми на социалния опит и на всичко, което
знаем и вършим като социални същества, е могла изобщо да се появи, а камо
ли да се наложи! Нашият всекидневен опит ни учи, че като разумни частици
от социалната тъкан ние имаме преди всичко задължения — към нашите
ближни, нашето семейство, нашата страна и народ. Само егоистът,
горделивият злодей, самовлюбеният нарцис и другите подобни на тях
поставят себе си и своите «права» над своя дълг към обществото, над
отговорността си пред другите човешки същества.
…
Какво ще стане, ако всеки от нас започне да търси преди всичко «правата»
си — в своето семейство, своя клас, училище, университет, научна,
религиозна или социална общност? Всички тези социални групи ще се
разпаднат. Какво ще стане, ако клетките в организма пренебрегнат службата
си на цялото, отдавайки се на егоцентрично самоутвърждаване срещу другите
и на борба за «права»? Само едно — рак, разруха, погибел. И наистина,
либерализмът с неговата съсредоточеност върху правата и само правата е
светоглед на раковата клетка, раковата тъкан. Това е път към социален
хаос и смърт.
Либерализмът апелира към слабите страни на човешката природа, към слабия,
нищожния в нас, който иска да избяга от бремето на отговорността и дълга.
Либерализмът е подкана към егоиста и циника, освобождение за мързеливия и
инфантила. Всяка маймуна иска «права», всеки престъпник, изрод и дебил
претендират за тях.
…
За мен текстът е много добре написан, нищо че пак опираме до религията
в един момент.
Останалото е на този адрес:
https://glasove.com/komentari/idolite-na-svobodata-krayat-na-istoriyata-edna-zloveshta-antiutopiya-- «地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»
Идолите на свободата. Краят на историята — една зловеща антиутопия …